Миналото и настоящето си подадоха ръце ,за да възкръсне край една крепост на 17 век.

От паркинга до върха на хълма „Св.Спас“има асансьор за хора с увреждания. Той може да се използва и от тези, които искат да си спестят ходенето по двете екопътеки. Въпреки лошото време една малка група благодарение на влакчето успяхме да изкачим хълма.

Разгледахме храмът „Възнесение Христово“. Той е бил стратегически духовен център, в него е открита баптистерия, тук е служил епископ, покръствал местните хора в христянство.Храмът е възстановен отново през 15в. от Презвитер Йоан, след като от тук преминало шествието пренасяло мощите на св.Иван Рилски от Велико Търново към Светата Рилска обител.

В крепостта са намерени златни монети на Юстиниан, бронзови на Гала Плацидия, на Траян, Теодосий, Валент, Валентиниан, Грациан и Максимилиан.Сред находките има и средновековни апликации фибули от 6век множество стрели от епохата ,известна като „Тъмните Векове“.
На слизане от крепостта с радост и усмивка ,много дружелюбно бяхме изпратени от г-н Веселин Хаджиангелов.
Дъждът спря.Хълмът беше огрян от топли слънчеви лъчи и ние се запътихме към църквата „Св.Петка“,построена в последния си вид през 17в. върху основите на по стар храм от 12в.–14в.сн.

В църквата са съхранени множество ,ценни икони най- старите от които са изписани през 1653г.Особено забележителни са иконите „Исус на трон с апостоли “, „Богородица с младенеца на трон с пророци“, “Св.Никола –17в.“ „Тримата Светители“. Иконостасът е сред уникалните паметници на монуметалната дърворезба от края на 18в. и началото на 19в. Църквата е действаща.
 

След като разгледахме комплекса, групата се запъти към гр.Сапарева баня.Там обядвахме .Хапнахме от вкусната баница на Гюлка и с нови сили се запътихме за с.Ресилово и Ресиловския манастир „Покров Богородичен“. Сведенията за духовен живот на това място датират от двайсетте години на XX в., когато в него се заселила подвижницата Елена от гр. Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Около 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Те живеели при склона на планината, на около 200 м. от сегашния манастир, в малка пристройка с две стаички. От нея до днес са запазени само основите.

Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г. Тогава бил поставен и основният камък на храма. Сестрите започнали да събират средства в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Йорданка Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото. Една вечер насън тя видяла необикновено явление - на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна, е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестен покров. Вразумена по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд при изграждането на новия храм. Множество благочестиви християни от различни краища на страната продължили да даряват средства за строежа на манастир. Значителна парична сума дарил и самият български цар Борис III.

С Божието благословение и съвместните усилия храмът бил завършен и на 21.IX.1940 г. тържествено осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Флавиан. Предната година той постригал за монахини три от послушничките: Пелагия, която станала игумения, Клавдия и Ксения. Последната пожертвала много лични средства за съграждането на манастира.
С Божието благословение и съвместните усилия храмът бил завършен и на 21.IX.1940 г. тържествено осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Флавиан. Предната година той постригал за монахини три от послушничките: Пелагия, която станала игумения, Клавдия и Ксения. Последната пожертвала много лични средства за съграждането на манастира.

През Втората световна война и с идването на власт на комунистическия режим настъпили изключително тежки дни за новопостриганите монахини, които живеели в нищета и крайна изнемога. Затова през 1947 г. те взели решение да отидат във Врачешкия манастир, понеже имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен старец. Пресвета Богородица обаче не позволила това да стане. Тя внушила на един благочестив свещенослужител на име Стефан да подпомогне финансово монахините. С тези средства те построили в близост до храма скромна жилищна постройка с четири стаи и салон. По товвреме монашество приели и останалите три послушнички с имена: Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата майка игумения Мелания, която Левкийският епископ Партений постригал през 1968 г.

В периода 1994-5 г. манастирът бе изцяло обновен и разширен, като за това основна заслуга има г-жа Маргарита Христова, известна на всички като Мария. С дългогодишния си опит в строителството и с помощта на хора от различни краища, призовани от Пресвета Богородица, както и с жертвеното усърдие и насърчение на сестрите, г-жа Мария започва строеж на нова жилищна постройка и солидна външна ограда. Сега манастирът разполага с няколко параклиса, на: Св. Троица - в манастирската сграда, на светите Архангели - в старата жилищна част, и на Рождество на св. Богородица - в криптата на съборния храм „Покров Богородичен". Храмът е основно реконструиран и разширен и представлява един от най-просторните и внушителни манастирски храмове в района. Светата обител разполага и с красива двуетажна Г-образна сграда с много килии. Комплексът включва архондарик (приемна за гости), магерница и трапезария. В светата обител се съхраняват частици от мощrте на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения.

И така, дългоочакваната екскузия завърши в късния след обед.уморени весели доволни , с много песни и закачки ние се прибрахме в родния град Кюстендил, с желание за ново пътуване, нови маршрути,за да опознаем нашия роден край.На добър час! С голямо задоволсто изказваме нашата благодарност на нашата екскурзоводка г-жа Мая Божанова.Надяваме се скоро пак да пътуваме заедно.

Сху Кураж в Цари Мали Град _ VBOX7