Продължение:

                                                      Член 18
                            Свобода на придвижването и националност

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да признават правата на хората с увреждания на свободно придвижване, свободен избор на местоживеене и националност, наравно с всички останали, включително като гарантират, че хората с увреждания:

           (a)      имат право на придобиване и промяна на националност и не са лишавани от националността си произволно, или по признак на увреждане;

           (б)      не са лишавани, по признак на увреждане, от възможност да придобиват, притежават и ползват документи, удостоверяващи тяхната националност или други документи за самоличност, както и за се възползват от подходящи, например имиграционни процедури, каквито биха могли да им бъдат необходими за упражняване на правото им на свободно придвижване.

           (в)      са свободни да напускат всяка една държава, включително своята собствена;

           (г)      не са лишавани, произволно или по признак на увреждане, от правото да влизат в собствената си държава.

2.        Децата с увреждания следва да бъдат регистрирани незабавно след раждането си и да имат право още с раждането си на име, на придобиване на националност и, доколкото е възможно, да познават и да бъдат отглеждани от родителите си.

                                                    Член 19
                      Самостоятелен живот и включване в общността

           Държавите - страни по настоящата Конвенция признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на:

           (a)      възможност за хората с увреждания да избират, равноправно с всички останали, местожителство си, къде и с кого да живеят, като не биват задължаване да живеят при конкретни условия;

           (б)      достъп на хората с увреждания до набор от служби за социално подпомагане, у дома, по местоживеене или други, включително до лично съдействие за тяхното живеене и включване в общността, за предотвратяване на тяхната социална изолация и сегрегация;

(в)      комунални услуги и обществени обекти за населението, които да са еднакво достъпни за хората с увреждания по начин, съобразен с техните нужди.

                                                        Член 20
                                              Лична мобилност

           Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат ефективни мерки за осигуряване на лична мобилност с най-голяма възможна степен на независимост за хората с увреждания, включително чрез:    

           (a)      улесняване на личната мобилност на хора с увреждания по начин и време, предпочетени от тях и на достъпна цена;

           (б)      улесняване достъпа на хора с увреждания до качествени помощни средства за придвижване, устройства, спомагателни технологии и до живи помощници и посредници, включително чрез тяхното предоставяне на достъпна цена;

           (в)      подпомагане на обучението в умения за придвижване на хора с увреждания и на специализиран персонал, работещ с такива;

           (г)      подпомагане на стопански субекти, произвеждащи средства за придвижване, устройства и спомагателни технологии, при съобразяване с всички аспекти на мобилността на хората с увреждания.

                                                                       Член 21
               Свобода на и изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация

           Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за даване възможност на хората с увреждания за упражняван правото си на свобода на мнението и изразяването, включително свободата да търсят, получават и споделят информация и идеи, равноправно с всички останали и с всички предпочитани от тях форми на комуникация, посочени в член 2 от настоящата Конвенция, включително чрез:

           (a)      предоставяне на информация, предназначена за широката публика, на хора с увреждания в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различни видове увреждания, своевременно и без допълнителна такса;

           (б)      възприемане и улесняване на използването на езика на знаците, Брайловата азбука, допълващи и алтернативни способи на комуникация, както и на всякакви други достъпни средства, методи и формати на комуникация, предпочитани от хората с увреждания при тяхното официално общуване;

           (в)      приканване на местните стопански субекти, предоставящи услуги на населението, включително чрез Интернет, да предоставят информация и услуги на хора с увреждания в достъпен и лесен за ползване формат;

           (г)      приканване на средствата за масова комуникация, включително доставчиците на информация по Интернет, да направят услугите си достъпни за хора с увреждания;

           (д)      признаване и спомагане за използването на езици на знаците.

                                                            Член 22
                                    Зачитане на личната неприкосновеност

1.        Хората с увреждания, независимо от тяхното местоживеене и условия на живот, не могат да бъдат подлагани на каквато и да било произволна и неправомерна намеса в личното им пространство и неприкосновеност, в техния дом, семейство, кореспонденция или други форми на комуникация, както и на неправомерни атаки срещу честта и доброто им име. Хората с увреждания имат право на закрила от закона срещу подобна намеса или атаки.

2.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да защитават неприкосновеността на личната, здравната и рехабилитационната информация на хората с увреждания, равноправно с всички останали.

                                                                Член 23
                                Уважение към дома и семейството

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за премахване на всякаква дискриминация срещу хора с увреждания по въпроси, свързани с брака, семейството, родителските права и личните връзки и взаимоотношения, равноправно с всички останали, за да гарантират:

           (a)      признаване на правото на всеки индивид с увреждания, който е на възраст за сключване на брак, да сключи такъв и да създаде семейство, на базата на свободното и пълно съгласие на двете заявили това намерение страни;

           (б)      признаване правото на хората с увреждания да взимат свободно и отговорно решение за броя и интервала между раждането на децата си и правото им на достъп до подходяща за възрастта им информация и обучение по възпроизводство и семейно планиране, и предоставяне на необходимите средства, с които да упражняват тези свои права;

           (в)      запазване на детеродните способности на хората с увреждания, включително деца, равноправно с всички останали.

2.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да обезпечат правата и отговорностите на хората с увреждания по отношение на опекунство, настойничество и осиновяване на деца или други подобни институции, доколкото тези понятия съществуват в националното законодателство, като при всички случаи върховенство има интересът на детето. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят подходящо съдействие на хората с увреждания при упражняване на техните отговорности по отглеждане на децата. 

3.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да осигурят на децата с увреждания равни права по отношение на живота в семейството. С оглед реализирането на тези права и за предотвратяване на укриване, изоставяне, занемаряване и сегрегация на децата с увреждания, държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят своевременна и всеобхватна и 4.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат мерки за предотвратяване отделянето на дете от родителите му против тяхната воля, освен в случаите, когато компетентните власти определят, при съдебен контрол, в съответствие с приложимото право и по установения ред, че подобно отделяне на детето от родителите е необходимо и в интерес на детето. В никакъв случай едно дете не може да бъде отделяно от родителите си по причини на увреждане, било на детето, или на единия или двамата родители.

5.        В случай, че непосредственото семейство не е в състояние да се грижи за дете с увреждания, държавите - страни по Конвенцията се задължават да положат всички усилия за осигуряване на алтернативни грижи в рамките на разширеното семейство, а ако това се окаже невъзможно – в приемно семейство. нформация, услуги и подкрепа на децата с увреждания и техните семейства. 

                                                                 Член 24
                                                           Образование

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция признават правото на образование на хората с увреждания. С оглед реализирането на това право без дискриминация и при равни възможности, държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят всеобхватна образователна система на всички равнища и възможности за обучение през цялата продължителност на живота, насочени към:

           (a)      пълно развитие на човешкия потенциал и чувството за собствена стойност и достойнство и укрепване на спазването на човешките права, основните свободи и човешкото многообразие;

           (б)      развитие от страна на хора с увреждания на тяхната личност, таланти и творчески заложби, на техните умствени и физически способности, в пълния размер на техния потенциал;

           (в)      предоставяне на възможност на хората с увреждания да участват ефективно в едно свободно общество.

2.        При реализирането на това право, държавите - страни по Конвенцията гарантират, че:

           (a)      лица с увреждания не са изключени от системата на общото образование по причина на тяхното увреждане, както и деца с увреждания не са изключени от системата на безплатното и задължително начално образование, или на средното образование, по причина на тяхното увреждане;

           (б)      хората с увреждания имат достъп до всеобхватно, качествено и безплатно начално образование и до средно образование равноправно с всички останали в общността, в която живеят;

           (в)      се предоставят разумни улеснения според изискванията на индивида;

           (г)      хората с увреждания получават нужната им подкрепа, в рамките на системата за общо образование, с оглед улесняване на тяхното ефективно образование;

           (д)      се предоставят ефективни мерки за индивидуална подкрепа в среда, способстваща за пълноценното им академично и социално израстване, в съответствие с целите на пълното включване.

3.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да дават възможност на хората с увреждания за усвояване на житейски и социални умения, способстващи за пълноценното им и равноправно участие в образованието и като членове на общността. За тази цел, държавите - страни по Конвенцията се задължават да предприемат подходящи мерки, включително:

           (a)      да способстват за изучаване на Брайловата и други алтернативни азбуки, на допълващи и алтернативни методи, средства и формати на комуникация, ориентация и умения за придвижване, да насърчават взаимната взаимопомощ и наставничеството в рамките на общността;

           (б)      да способстват за усвояване на езика на знаците и налагане на лингвистична идентичност на общността на лишените от слух;

           (в)      да гарантират, че образованието на лица и особено деца, които са лишени от зрение, слух или от двете, се осъществява при използване на най-подходящите за индивида езици, методи и средства за комуникация и в среда, способстваща за пълноценното му академично и социално израстване.

4.        За да спомогнат за реализирането на това право, държавите - страни по Конвенцията се задължават да предприемат подходящи мерки за привличане на работа на учители, включително такива с увреждания, които да са квалифицирани по езика на знаците и/или Брайловата азбука, да обучават професионалисти и други служители за работа на всички равнища на образователния процес. Това обучения трябва да включва в себе си разбиране на нуждите на хората с увреждания и използване на всякакви допълващи или алтернативни методи, средства и формати на комуникация, образователни методики и материали, предназначени за хора с увреждания.

5.        Държавите - страни по настоящата Конвенция гарантират, че хората с увреждания имат пълен достъп до средно образование от общ характер, до професионално образование и подготовка, до образование за възрастни и възможности за обучение през целия живот, без дискриминация и равноправно с всички останали. За целта, държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят предоставянето на разумни улеснения за хората с увреждания.

                                                                           Член 25
                                                               Здравеопазване

           Държавите - страни по настоящата Конвенция признават правото на хората с увреждания на достъп до най-високия постижим стандарт на здравеопазване, без дискриминация по причина на тяхното увреждане. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да предприемат подходящи мерки за осигуряване достъпа на хора с увреждания до съобразени с пола им здравни услуги, включително медицинска рехабилитация. По-конкретно, държавите - страни по Конвенцията се задължават:

                (a)           да осигуряват на хората с увреждания същия обхват, качество и стандарт на безплатно или достъпно здравеопазване и програми, както на 

всички останали, включително в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и на програмите за обществено здраве, провеждани сред населението;

           (б)      да осигуряват на хората с увреждания такива здравни услуги, от които те се нуждаят с оглед на конкретното увреждане, включително ранно откриване и подходяща интервенция, както и здравни услуги, предназначени за намаляване до минимум и превенция на по-нататъшни увреждания, включително при деца и при по-възрастни индивиди;

           (в)      да предоставят тези здравни услуги колкото е възможно по-близо до общността, в която живеят хората с увреждания, включително в селските райони;

           (г)      да изискват от здравните работници да полагат за хората с увреждания грижи със същото качество, както за всички останали, включително с тяхното свободно и информирано съгласие, като, между другото, повишават разбирането сред здравните работници за човешките права, достойнството, самостоятелността и нуждите на хората с увреждания, посредством обучение и разгласяване на етичните стандарти за публичното и частно здравеопазване;

           (д)      да забраняват всякаква дискриминация спрямо хората с увреждания при предоставянето на здравни застраховки, както и на застраховки живот, когато такива се допускат по националното законодателство, които трябва да им се предоставят по справедлив и обоснован начин;

           (е)      да предотвратяват всякакви случаи на дискриминационен отказ за предоставяне на здравеопазване или здравни услуги, или храна и течности, по причини на увреждане.

                                                          Член 26
                                   Хабилитация и рехабилитация

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки, включително чрез взаимна подкрепа в рамките на общността, за да се даде възможност на хората с увреждания да постигнат и поддържат максимална самостоятелност, пълноценна физическа, умствена, социална и професионална дееспособност и пълноценно включване и участие във всички сфери на живота. За тази цел, държавите - страни по Конвенцията се задължават да организират, укрепват и разширяват цялостна система от услуги и програми по хабилитация и рехабилитация, и по-специално в сферите на здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги, по такъв начин, че тези услуги и програми:

 (a)      да започват на възможно най-ранен етап, като се основават на мултидисциплинарна оценка на индивидуалните нужди и предимства;

           (б)      да способстват за участието и включването в общността и във всички сфери на обществото; да са доброволни и да се предоставят колкото е възможно по-близо до общността, в която живеят хората с увреждания, включително в селските райони.

2.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да спомагат за първоначалното и текущо обучение на професионалисти и други служители в службите за хабилитация и рехабилитация.

3.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да спомагат за разпространението, познаването и използването на спомагателни устройства и технологии, предназначени за хора с увреждания, по отношение на тяхната хабилитация и рехабилитация.

                                                         Член 27
                                              Работа и заетост

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция признават правото на труд на хората с увреждания, равноправно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които:

           (a)      забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително условията за набиране на работна сила, наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване и безопасни и здравословни условия на труд;

           (б)      защита на правото на хората с увреждания, равноправно с всички останали, на справедливи и благоприятни условия на труд, включително равни възможности и равно заплащане при равна стойност на положения труд, безопасни и здравословни условия на труд, включително защита срещу тормоз и право на обезщетение за понесени морални щети;

           (в)      осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали;

           (г)      предоставяне на възможност на хората с увреждания за ефективен достъп до общи програми по техническо и професионално насочване, до служби за намиране на работа и професионално и текущо обучение;

           (д)      създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане на и завръщане към, трудова заетост;

           (е)      създаване на възможности за упражняване на свободни професии, частно предприемачество, създаване на кооперативни сдружения и започване на собствен бизнес;

           (ж)     осигуряване на заетост за хора с увреждания в публичния сектор;

           (з)      насърчаване на заетостта на хора с увреждания в частния сектор чрез подходящи политики и мерки, които могат да включват програми за преференциална заетост, икономически стимули и други мерки;

(и)      предоставяне на хората с увреждания на разумни улеснения на работното място;

           (й)      съдействие за придобиване от хората с увреждания на трудов опит на свободния пазар на труда;

           (к)      съдействие за провеждането на програми по професионална рехабилитация, задържане и завръщане на работа на хора с увреждания.

2.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да не допускат хора с увреждания да бъдат държани в робство или крепостничество и да бъдат защитавани, равноправно с всички останали, срещу принудителен труд или трудова повинност. 

                                                            Член 28
                                      Подходящ жизнен стандарт и социална закрила

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция признават правото на хората с увреждания на подходящ жизнен стандарт за тях и техните семейства, включително на подходяща храна, облекло и жилище и на непрестанно подобряване на условията им на живот, като се задължават да предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право без дискриминация по причини на увреждане.

2.        Държавите - страни по настоящата Конвенция признават правото на хората с увреждания на социална закрила и на упражняване на това им право без дискриминация по причини на увреждане, като се задължават да предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право, включително мерки:

           (a)      за осигуряване на равен достъп за хората с увреждания до чиста вода и осигуряване на достъп до подходящи и финансово достъпни услуги, технически средства и други форми на подпомагане, съобразени с нуждите на тяхното увреждане;

           (б)      за осигуряване на достъп за хора с увреждания и по-конкретно жени и девойки и по-възрастни индивиди с увреждания, до програми за социална закрила и намаляване на бедността;

           (в)      за осигуряване на достъп, за хора с увреждания и техните семейства, живеещи в бедност, до помощ от държавата по покриване на разходите им, свързани с увреждането, включително подходящо обучение, съвети и консултации, финансово подпомагане и социален патронаж;

           (г)      за осигуряване на достъп за хора с увреждания до социални програми за жилищно устройване;

           (д)      за осигуряване на равен достъп за хора с увреждания да пенсионни осигуровки и програми.

                                                            Член 29
                             Участие в политическия и обществен живот

           Държавите - страни по настоящата Конвенция гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване, равноправно с всички останали, като се задължават:

(a)      да осигурят ефективно и пълноценно участие на хората с увреждания в политическия и обществен живот, равноправно с всички останали, пряко или чрез свободно избрани техни представители, включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани, между другото и чрез:

           (i)       осигуряване на подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури, съоръжения и материали за гласуване;

           (ii)      защита на правото на хората с увреждания на тайно гласуване в избори и референдуми, без сплашване и на правото да се кандидатират в избори, да заемат ефективно изборни длъжности и да упражняват всички публични функции на всякакви равнища на държавното управление, като улесняват достъпа им до подпомагащи и нови технологии, където това е подходящо;

           (iii)     гарантиране на свободното волеизлияние на хората с увреждания като гласоподаватели и за целта, при необходимост и по тяхна молба, допускане на лице по техен избор да им оказва помощ при гласуването;

           (b)      активно да способстват за поддържане на среда, в която хората с увреждания могат ефективно и пълноценно да участват в управлението на обществените дела, без дискриминация и равноправно с всички останали и да насърчават тяхното участие в обществените дела, включително:

           (i)       участие в неправителствени организации и асоциации, ангажирани в обществения и политическия живот на страната и в дейността и управлението на политически партии;

           (ii)      създаване на, или членуване в, организации на хора с увреждания, които да представляват хората с увреждания на международно, национално, регионално и местно равнище.

                                                                  Член 30
                Участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт

1.        Държавите - страни по настоящата Конвенция признават правото на хората с увреждания да участват равноправно с всички останали в културния живот, като се задължават да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че хората с увреждания:

           (a)      се ползват с достъп до културни материали в достъпен за тях формат;

           (б)      се ползват с достъп до телевизионни програми, филми, театрални спектакли и други културни прояви, в достъпен за тях формат;

           (в)      се ползват с достъп до културни представления или услуги, като напр. театри, музеи, кина, библиотеки и туристически услуги, както и, доколкото е възможно, с достъп до паметници и обекти от национално културно значение.

2.             Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за предоставяне на възможност на хората с увреждания да развиват и използват своя творчески, артистичен и 

интелектуален потенциал, не само в своя собствена полза, но и за благото на обществото.

3.        Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки, в съответствие с международното право, за да гарантират, че законите, защитаващи правата на интелектуална собственост, не служат като необоснована или дискриминационна преграда пред достъпа на хора с увреждания до културни материали.

4.        Хората с увреждания имат неотменно право, равноправно с всички останали, на признаване и подкрепа на тяхната специфична културна и лингвистична идентичност, включително език на знаците и култура на лишените от слух.

5.        С оглед предоставянето на възможност на хора с увреждания да участват равноправно с всички останали в развлекателни и спортно-възстановителни дейности, Държавите - страни по Конвенцията се задължават да предприемат подходящи мерки:

           (a)      за насърчаване и подпомагане на участието, в най-пълната възможна степен, на хора с увреждания в обичайни спортни дейности на всички равнища;

           (б)      за осигуряване възможност за хората с увреждания да организират, развиват и участват в развлекателни и спортно-възстановителни дейности, специално пригодени за хора с увреждания, като за целта насърчават предоставянето на такива хора, равноправно с всички останали, на подходящо обучение, тренировка и ресурси;

           (в)      за осигуряване за хора с увреждания на достъп до съоръжения и обекти и за спорт, отдих и развлечение;

           (г)      за осигуряване за деца с увреждания, равноправно с всички останали деца, на равен достъп до игри и спортно-развлекателни дейности, включително такива, които са застъпени в училищната система;

           (д)      за осигуряване за хората с увреждания на достъп до услуги от лица, ангажирани в организиране на спортно-развлекателни, туристически и други свързани със свободното време дейности.

Продължение в следващия постинг