Хора с увреждания протестират пред министерството на труда заради бутафорното им социално включване в европейската година за борба с бедността. Затворническото райе е символ на отнетите ни права, обясниха те преди дни. СНИМКА: ЦЕНТЪР ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ

Джобовете на 400 000 българи с увреждания ще олекнат след поправките в Кодекса за социално осигуряване, с които всички социални пенсии се прехвърлят от НОИ към Агенцията за социално подпомагане. За това предупреждават организациите на инвалидите в протестно писмо до премиера, до шефа на парламента и социалния министър. Те ще изпратят документа до дни.

Поправките, приети от правителството на 6 август, предвиждат социалните пенсии за старост и за инвалидност и добавката от 25% социално-инвалидна пенсия, която се плаща към други пенсии, занапред да се дават по реда за социалните помощи. За да няма ощетени, промяната ще влезе в сила от 1 януари 2012 г., обясни социалният министър Тотю Младенов.

Мотивът е, че това са плащания, които приличат на помощи и не трябва да се смесват с осигуряването. Социалната пенсия за старост например се дава, ако доходът на човек е половината от гарантирания минимум за страната, обясни Емил Мирославов, шеф на правната дирекция в социалното министерство. Тя е 100,86 лв. и се взема от хора без никакъв трудов стаж. И щом е подкрепа за бедни, няма място при осигурителните плащания в НОИ, категорични са социалните експерти.

Социалната пенсия за инвалидност също се получава от хора с увреждания, които не са работили и в зависимост от увреждането тя е до 121,03 лв. Вземат я крайнобедни без други доходи, което си е социално подпомагане.

Проблемът обаче е, че добавката от 25% от социално-инвалидната пенсия, която се плаща към други пенсии (вдовишка, инвалидна, военноинвалидна), минава по реда на помощите, което значи, че вече ще се дава след подоходен тест.

Това е абсурд, коментира Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България. От сегашните 450000 едва 40 000 щели да продължат да вземат добавките. Те и без това били символични - между 27 и 30 лв. в зависимост от увреждането.

Подобен натиск имаше и за интеграционните добавки, но успяхме да се преборим, каза Долапчиев. Не успели обаче да спрат орязването на безплатните билети за автобус 2 пъти годишно, които от няколко месеца също зависят от дохода. Не може непрекъснато да се внушава, че инвалидите са мошеници, че са менте и придобивките им да се отнемат, каза той.

Много хора се явяват на ТЕЛК просто за да си вдигнат доходите, категорични са в НОИ. Анализът показва, че социалните пенсии за инвалидност са се увеличили двойно от 2001 г.

Същото важи и за редовните инвалидни суми. Интересът към тях расте успоредно с покачването на пенсионната възраст, каза Антоанета Ганчева, главен актюер на НОИ. (Виж таблицата на 3-а стр.) Лек спад имало след 2006 г. в резултат на включването на лекар от НОИ в комисиите, но между 2008-а и 2009-а пак се наблюдавал ръст.

Освидетелстването осигурява не само пенсии, но и право на интеграционни надбавки, добавка за чужда помощ, данъчни облекчения, винетки, безплатни карти за градския транспорт и влака.

Заради много съмнения и сигнали за безобразия в ТЕЛК след среща със здравното министерство и касата решихме медицинските комисии на НОИ занапред да имат решаваща дума при отпускане на инвалидните пенсии, обясни Тотю Младенов.

Разрешените от ТЕЛК пенсии ще се плащат само с благословията на НОИ.

От 1 януари 2011 г. те ще гледат всички експертни решения на ТЕЛК. Сега през тях минават само около 40% - тези, които се освидетелстват за първи път, и тези, които се явяват за вдигане на процента намалена работоспособност.

Обжалваме пред НЕЛК само най-съмнителните, уточни д-р Николай Томов от НОИ.

От 5000 случая за над 2000 души отпаднало основанието за пенсия и екстри към нея, т.е. оказало се, че кандидатите са с под 50% намалена работоспособност. Решението на ТЕЛК обикновено е за 3 г. и ако приемем, че тези хора бяха взели по 150 лв. пенсия, това значи 3,6 млн. лв. загуба на държавата, изчисли Томов.

Комисията на НОИ ще трябва да се произнесе по ТЕЛК-овото решение до 1 месец.

ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

Всеки трети в пенсионна възраст в община Лом получава инвалидна пенсия. Става дума за 2640 от общо 9885 пенсионери, или 30% по данни от РУСО-Монтана. Същото важи за други 1400 по-млади в крайдунавския град.

Пред ТЕЛК в Лом винаги има опашки, коментират работещи в многопрофилната болница "Св. Николай Чудотворец". Мераклиите чакат с месеци, с години, но не се отказват от привилегията. Особено напористи сега са останалите без препитание и без точки за пенсиониране. Те предпочитат да получат малката държавна лепта, но да са на сигурна ясла, отколкото да си доработват.

Заради съкращенията в последните месеци отново се засилва интересът към освидетелстването. Детски учителки от Монтанско също са си осигурили заветния документ, който ги пази от безработица. Спекулата с тапиите цъфти с пълна сила, а документите на черния пазар вървят по 200-300 лева, особено за шофьори. Те обикалят селата и сами предлагат пари за генерални пълномощни от баби и дядовци. После, когато трябва да си подменят книжките, пък се интересуват дали са останали живи.

Трудно е да се докажат измами, преди 5 г. само 10 души бяха обвинени за неправомерно взети пари за инвалидност, обясни Иванка Димитрова, юрисконсулт от РУСО-Монтана. Те върнали на държавната хазна около 8000 лв.

Местните използвали инвалидността за безмитен внос на коли, за помощи, за безплатни телефонни импулси.

Скандал с взет подкуп от председателя на ТЕЛК в Монтана д-р Димка Манойлова гръмна преди 6 г. в областния град. Тогава след оплакване на пациентка, че лекарката й иска 200 лв., за да й признае степен на инвалидност, която тя в действителност има, полицията проведе секретна операция с белязани пари. Д-р Манойлова бе заловена с банкнотите.

Въпреки това същата лекарка работи и до днес в ТЕЛК и .чака пенсия. Тя получи условна присъда и й бе отнето правото да работи като лекар. Делото бе обжалвано пред окръжния съд в Монтана и Апелативния в София, върнато бе за повторно разглеждане и в крайна сметка докторката бе оправдана. Съдът прие, че пациентката имала да връща заем на лекарката, даден й месеци преди това.

Диагнозите за фалшивите тапии са публична тайна. Обичайните са хронична бъбречна недостатъчност, травма на гръбначния мозък, атеросклероза, рак на дебелото черво, ампутация на стъпалото. Много здрави и прави хора "страдали" от диабет.

Престъпна група е засечена в Северозападна България преди 7-8 години. Хитреците се занимавали с печатане и пласиране на фалшиви медицински за инвалиди. Далавераджиите продавали ментетата срещу скромни суми - 200-300 лв., но разчитали на оборота. Фалшивите експертни решения били използвани главно за получаване на пенсии и внос на коли в Монтанско. За целта откраднали 100-ина пенсионни дела, ксерокопирали диагнози, изработили фалшив печат на ТЕЛК и започнали производството. В медицинските вписвали имената на действащи лекари и фалшифицирали подписите им.

Бандата започнала с тази престъпна дейност през 2001 г. в Лом. В групата участвал и санитар от местната болница.

Заради измамниците често страдат и хора, които наистина са с тежки увреждания и разчитат на парите. Мнозина се оплакват, че орязвали неоправдано инвалидните им проценти.

Четири сигнала до прокуратурата за измами с инвалидни пенсии е подало регионално управление "Социално подпомагане" в Пловдив през последната година, съобщи директорката Розалия Джинева. Става дума за представени фалшиви документи, въз основа на които ТЕЛК е издала решение за степен на нетрудоспособност. Ментета са фабрикувани в най-ранния етап от процедурите. При засичането лъснало, че лицето не е било в посочената болница или пък, че епикризата не е писана от същия лекар.

КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, ЕЛИЦА КАНДЕВА

Комисията по административна реформа към финансовото министерство обмисля закриване на Агенцията за хората с увреждания (АХУ). Идеята е тя да стане комисия към парламента, а услугите й да се прехвърлят към Агенцията за социално подпомагане. Координационните й функции щял да поеме социалният министър и Националният съвет за хората с увреждания.

Повечето от програмите ни са за заетост и е по-логично да отидем към Агенцията по заетостта, коментира шефът й Минчо Коралски. Националният съвет пък бил консултативен орган и не можел да и координира политиките и да контролира дейностите в интерес на инвалидите. АХУ отговаря за образованието, заетостта, социалните грижи, достъпната среда за хората с увреждания и тъй като няма министерство, трябва да сме държавна агенция, част от изпълнителната власт, смята Коралски. Според конвенцията за защита на правата на хората с увреждания е задължително България да има орган за координация. От нас няма какво да икономисат, защото сме 24-ма, каза Коралски. (24часа)

- Г-н Коцев, кои хора ще са най-ощетени?

- Повечето от тези, които получават добавка 25% към друга пенсия. Базовите им суми и без това са малки. Средната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест например е 227 лв. Нетрудовите пенсии са около 140 лв. Тези пари са символични, като се има предвид какви са разходите на тези хора за лекарства и живот, но са достатъчно високи, за да ги лишат от добавката, която е средно 27 лв. С въвеждането на подоходен критерий, който зависи от гарантирания минимален доход за страната от 65 лв., ще останат не повече от 40 000-50 000 души с право на добавката. Кой измисли тази летва от 65 лева? Защо поне не го вържат с линията за бедност? Тя е 211.

- Ясно ли е колко ще икономиса държавата?

- Около 142 млн. лв. Тези пари със сигурност няма да решат проблема на НОИ, там са нужни милиарди. Но за хилядите болни, които едва свързват двата края, загубата на 27 лв. е болезнена. Разбирам, че е криза, но защо трябва да се посяга на най-уязвимата група?!

- Не са ли прекалено много хората с инвалидни пенсии в България все пак?

- Не са много. Тези близо 450 000 души са 6-7% от населението на България. В ЕС хората с увреждания са 12-15%. Българинът боледува, той живее в невероятен стрес. 8000 души всяка година се инвалидизират само при катастрофи. Сигурно има и злоупотреби, но не е редно покрай сухото да гори мокрото.

- Тази добавка не се ли покрива малко по смисъл с интеграционната добавка, която се дава по закона за хората с увреждания?

- Не се покрива. Това са различни неща. покрива, В Белгия бюджетът на един човек с увреждане е 1100 евро месечно, в Гърция - 950. Ние не можем и да мечтаем за такива суми, но нека интеграционната добавка се движи поне между минималната заплата и средното обезщетение за безработица, както е в ЕС У нас говорим за 11-15 лв., а ни питат защо ви е добавката от социалната пенсия. Борим се за всеки лев. Това е. Разбирам, прави се пенсионна реформа, но нека се действа разумно, а не за сметка на най-уязвимите.